предаване
20.03.2017

Aнкета

Харесва ли ви нашият сайт

Виж резултатите

Loading ... Loading ...
Groovy sessions звучи на честотите на Радио Нова (101.7 MHz – София) всяка неделя от 23:00 до 01:00 Oнлайн предаването може да се слуша тук: http://www.predavatel.com/

Dossiu Amudjev with special mix for Menta Sessions (free download)

Когато ми предложиха да направя сет (или подкаст) за сайта Menta Sessions, реших да се поровя във фонотеката си и да представя един от онези пeриоди в музиката, които са малко познати в наши дни – 70-те години. До повечето от темите в сета съм достигнал чрез препратки от техни кавъри и семпли от 80-те и 90-те. Но има и парчета, на които съм попадал съвсем случайно. Приемам, че едно парче ми е харесало много, ако мога да си го пусна и да го слушам цял ден, без да ме натовари или отегчи. Така съм “тествал” всяка една от темите, включени в този микс. Според мен зад всяка от тях има интересна и важна история, затова реших да съпроводя сета с текст, в който да разкажа по малко за групите и изпълнителите, включени в него. Само за онези, които проявят любопитство, след като го чуят. Самият подкаст е публикуван (и може да бъде чут и изтеглен) само от сайта на Menta Sessions.

MS163: Dossiu Amudjev – The Playlist / Описът

Spiritual & Soul Jazz from the 70’s (Dossiu Amudjev Selection)

01. Introduction – Jazz Focus ’65 Quartet – First Live From Bulgaria Hall 1967 (Unreleased) (Balkanton) 1967
02. Leon Thomas – The Creator Has a Master Plan (Peace) – Spirits Known And Unknown (Flying Dutchman) 1969
03. Pharoah Sanders – Thembi – Thembi (Impulse!) 1971
04. Gary Bartz – Celestial Blues – Harlem Bush Music – Uhuru (Milestone) 1971
05. Terry Callier – You Goin’ Miss Your Candyman – What Color Is Love (Cadet Records) 1971
06. Phil Upchurch, Tennyson Stephens – Tell The Truth (Album Bonus Version) – Upchurch Tennyson (Kudu) 1975
07. Hugh Masekela – Inner Crisis – Home Is Where The Music Is (Blue Thumb Records) 1972
08. Billy Wooten – Narration – In This World (APS) 1979
07. Alice Coltrane – Journey in Satchidananda – Journey in Satchidananda (Impulse!) 1970
08. The Mahavishnu Orchestra – You Know You Know – The Inner Mounting Flame (CBS) 1971
09. Joni Mitchell – God Must Be A Boogie Man – Mingus (Asylum Records) 1979
10. Jazz Focus ’65 – Monday Morning – Jazz Focus ’65 (MPS) 1969

MS163: Dossiu Amudjev – The Story / Историята

Всичко започва с една уникална интродукция. Така и не успях да открия името на човека, който представя квартета Джаз Фокус ’65 по време на техния първи концерт в зала “България” през април 1967. По-важното е, че в думите му се усеща обърканост и несигурност, породени от задължението да представи стила джаз пред една аудитория, която май е по-наясно от него какво ще чуе. Разказвали са ми, че тези концерти са били истинско събитие в софийския културен живот от края на 60-те. Отделих доста време на този квартет, сравнявайки творчеството му с това на музиканти  от други държави от същите години и установих че Левиев/Щерев/Мицов/Славов са били напълно адекватни на случващото се на световната джаз сцена. Това наистина ме накара да се почувствам горд. Но за тях ще стане дума малко по-късно. Една година след появата на първата плоча на Джаз Фокус ’65 (ВТА 1006, Балкантон, моно), през 1969 година в Ню Йорк продуцентът Bob Thiele създава лейбъла Flying Dutchman. Това е лейбълът, благодарение на който светът открива гения на Gil Scott-Heron, Lonnie Liston Smith и вокалиста Leon Thomas. Темата “The Creator Has a Master Plan (Peace)” чух за първи път в изпълнение на бандата Brooklyn Funk Essentials. Тук можете да чуете оригинала от 1969, който е включен в албума на Thomas – “Spirits Known And Unknown”. Темата е написана в съавторство с един от най-великите саксофонисти на всички времена – Pharoah Sanders. Същата година парчето излиза в плочата “Karma” на Sanders за Impulse! в една 33-минутна версия, в която вокалите отново са на Leon Thomas. Тази версия си е истинско изпитание за меломаните, но ако успеете да се потопите в изпълнението, ви гарантирам, че ще се връщате към него отново и отново. Поради ограниченото време, с което разполагам, реших да ви представя едно друго парче на Sanders – “Thembi”, от едноименния албум от 1971  (отново за Impulse!). Обичам да се събуждам с това изпълнение в плейъра сутрин. Има нещо много жизнеутвърждаващо в него. Служи ми като мъркаща котка за сваляне на кръвното. Началото на 70-те са много ползотворни за лейбъла Impulse!. Някои от класическите албуми на лейбъла са записани именно тогава. И докато в този период Impulse! се занимават с улавянето на така наречената  спиричуал джаз вълна, Miles Davis открива силата на електрическите инструменти. Силно повлиян от Jimmy Hendrix, той изоставя модалния джаз, за да издаде през 1969 година албума “In a silent way”, последван през следващата година от появата на култовия “Bitches Brew”. Според  критиката тези два албума бележат началото на джаз-рок вълната. В тях и последвалия ги двоен концертен от 1971 “Live  Evil” участие взима цяла дузина млади музиканти, които ще диктуват тенденциите в джаза в следващите тридесет години. Сред тях са Chick Corea, Dave Holland, Joe Zawinul, Ron Carter, Billy Cobham, Jack DeJohnette, John McLaughlin, Herbie Hancock, Keith Jarrett, Airto Moreira и Wayne Shorter. Сред тези младежи има и един саксофонист, чиито сола в концертните изпълнения от “Live  Evil” правят силно впечатление на слушателите. Името му е Gary Bartz. Само няколко години по-късно под вещия поглед на братята Mizell като продуценти Bartz ще издаде плочата “Music Is My Sanctuary” (Capitol Records 1977). Заглавната тема от албума се превръща в един от най-ярките примери за стила соул джаз или както повечето хора го наричат – фюжън. Преди обаче да се стигне до този албум, през 1971 Bartz записва една плоча за лейбъла Milestone – “Harlem Bush Music – Uhuru”, в която се усеща както влиянието на Miles Davis, така и на Pharoah Sanders. Именно от нея е и темата “Celestial Blues”, включена в сета. Случвало ми се е с часове да слушам само това парче. Страхотният диалог между саксофона на Bartz и вокалите на Andy Bey в съчетание с груви ритъма на бас китарата, барабаните и перкусиите са перфектен пример за онова, което критиката нарича соул джаз. Звученето на бас китарата е специфично и в следващата тема. Не знам как точно да определя това изпълнение – дали като фолк песен, или като соул джаз парче. Има една странна цикличност в темата, напомняща за вуду танц. Едва ли щях да обърна внимание на тази песен, ако не беше парчето на Urban Species – Listen, от едноименния албум, записан за Talkin’ Loud през 1994. Трябва да призная, че за мое голямо разочарование никъде в албума на Urban Species не се споменава, че парчето съдържа семпъл от темата You Goin’ Miss Your Candyman, включена в албума на Terry Callier “What Color Is Love” за Cadet Records от 1971 година. В моята фонотека обаче записите на Callier заемат полагащото им се място редом с тези на Gil Scott-Heron, Bill Whithers и Donny Hathaway. Животът на този изпълнител е изпълнен с много любопитни факти. След като в средата на 70-те Callier записва пет албума за лейбълите Cadet Records и Elektra, в началото на 80-те решава да се откаже от музикалната си кариера в търсене на по-стабилни и постоянни доходи. Така през 1983 Terry Callier става лектор по компютърно програмиране в Чикагския университет. Когато в началото на 90-те много британски диджеи откриват неговата музика и започват да пускат плочите му от 70-те, Eddie Pillar (създателят на лейбъла Acid Jazz) го кани за поредица от концерти във Великобритания. Така той започва често да свири из лондонските клубове по време на ваканциите си. Завръщането му към музикалния бизнес започва в края на 90-те, когато взима участие в записите на “Best Bit EP” на Beth Orton. Участва и в записа на сингъла на Massive Attack – Live With Me от 2006. Следващата тема в сета е сред най-новите ми открития. Попаднах на нея преди по-малко от година, докато проучвах изданията на малкия лейбъл Kudu Records. Дуото Phil Upchurch и Tennyson Stephens издават само един албум за лейбъла през 1975 година. Темата Tell The Truth е записана по време на сешъните за албума, но по неизвестни за мен причини не намира място в него. Може да бъде открита едва в преиздадения на диск албум от 2004 година. Най-ценното в това парче е диалогът между вокала и електрическото пиано. Това е едно от онези изпълнения, които доказват, че не темпото определя грува, а мелодията. Същото може да се каже и за следващата композиция – Inner Crisis, дело на Hugh Masekela, от албума Home Is Where The Music Is (Blue Thumb Records) 1972. Темата е композирана от пианиста на Masekela – Larry Willis, и освен че е едно от най-силните изпълнения в плочата, явно се оказва и сред най-успешните композиции на този пианист, който две години по-късно ще я включи в собствения си дългосвирещ албум, също озаглавен Inner Crisis. Всъщност именно албумът Home Is Where The Music Is бележи завой в стилово отношение в кариерата на южноафриканския тромпетист, който след няколко албума с фюжън звучене ще направи (в средата на 70-те) много силна поредица от записи за култовия диско лейбъл Casablanca Records, които ще му донесат световна известност. След изпълнението на Masekela отново ще ви върна на територията на лейбъла Impulse!, за да ви представя Alice Coltrane с нейната композиция Journey in Satchidananda. Тя е включена в едноименния албум от 1970 година. Всъщност тази тема е препратка към албума на Cinematic Orchestra – Every Day (Ninja Tune) 2002. Достатъчно е да сравните  “All that you give” на Cinematic Orchestra с темата на Alice Coltrane, за да разберете до каква степен е бил повлиян Jason Swinscoe от спиричуъл джаз звученето, характерно за Impulse! в края на 60-те и началото на 70-те. В записите на Journey in Satchidananda участие взима и Pharoah Sanders, което е още една причина да прозвучи в сета. И ако албумът на Alice Coltrane показва една от насоките в развитието на джаза от началото на 70-те, то следващото парче вече е от ерата на джаз-рока. Темпото отново е бавно, със силен акцент върху ударните инструменти. Темата се казва You Know You Know и е на формацията Mahavishnu Orchestra на китариста John McLaughlin. Само две години по-рано McLaughlin е сред избраните от Miles Davis музиканти, които участват в записите на “In a silent way” и “Bitches Brew” (вече споменах за тях). Всъщност голяма част от музикантите в тези два студийни албума и в последвалата ги поредица концертни албуми на Miles Davis в началото на 70-те ще създадат собствени формации, които ще маркират както развитието на джаз-рока, така и прехода към фюжън вълната. Една от тези формации е Weather Report. Създател на формацията е пианистът Joe Zawinul, един от най-креативните джаз музиканти на 20 век. Формацията издава първия си едноименен албум същата година, в която се появява и Mahavishnu Orchestra – 1970. Няколко години по-късно, през 1976, към формацията се присъединява един млад басист, който съвсем скоро ще бъде признат за най-гениалния джаз басист на всички времена – Jaco Pastorius. Тук не е мястото да ви разказвам историята на този музикант, но ще спомена един от най-интересните факти в професионалната му кариера. Още като млад музикант Jaco решава да премахне прагчетата от грифа на баскитарата си, твърдейки, че те го ограничават. През 1979 година участва в записите на албума на Joni Mitchell – Mingus (посветен на басиста Charles Mingus). Едно от любимите ми парчета в този албум е темата God Must Be A Boogie Man. Не само заради заглавието. Акустична китара, електрически бас и неподражаемият глас на Joni Mitchell – това са “инструментите” в записа. И точно камерното изпълнение позволява на Pastoruis да разкрие таланта си, а на нас, слушателите – да се насладим на гения му. Сетът завършва с една българска композиция – Monday Morning на същия онзи квартет Джаз Фокус ’65, с който започнах този текст. Записът обаче не е за Балкантон, а за един от най-известните немски джаз лейбъли от 70-те години – MPS. Смея да твърдя, че това е един от онези редки случаи, в които българска формация е поканена да запише албум за западна компания, и то в годините на Студената война, зад „желязната завеса”. И накрая още един интересен факт, свързан с този квартет. Когато през 2006 година момчетата от Jazzanova издават компилацията “Focus Jazz: More Modern Jazz From The Wewerka Archive 1966-1969 ” за своя лейбъл Sonar Kollektiv, за обложката избират снимката именно на Симеон Щерев от 1969 година.

Досю Амуджев / Dossiu Amudjev
Groovy Sessions Radio Show 2011

www.groovysessions.com

Post to Twitter Add to Tweeter | Post to Facebook Add to Facebook

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

4 Responses to “Dossiu Amudjev with special mix for Menta Sessions (free download)”

  1. По дяволите, това е едно от най-интересните музикални пътешествия, на които някога съм поемал. Благодаря ти, Досьо!

  2. admin says:

    Оо, много благодаря за хубавите думи. Радвам се, че сета ти е харесал.

  3. Александър Каблешков says:

    Поздравления и благодаря за чудесния сет!

  4. admin says:

    Благодаря!

Leave a Reply