Loading ...Факт е, един от нашите идоли идва в България благодарение на организаторите на Park Live Fest. Нямаше как да пропуснем да зададем няколко въпроса на Gilles Peterson. В по-голямата си част интервюто излезе в Капитал Light (брой 23, 12 юни 2009) - един брой почти изцяло посветен на фестивала. Тук, в сайта на предаването ще си позволим да пуснем цялото интервю, което взехме.
Ако през последните 20 години си се интересувал от музика, то няма начин поне един път да не си се сблъскал с името Gilles Peterson. Този енергичен и винаги усмихнат англичанин е отговорен за популяризирането на толкова много музикални стилове през последните две десетилетия, че едва ли ще ни стигне и един цял брой на списанието, за да ви разкажем всичко за него. Затова тук само най-важното:
В края на 80-те Gilles е виновникът за появата, както на стила, така и на лейбъла “Acid Jazz”. Любовта му към смесването на фънк, диско, джаз и латино музика от 60-те и 70-те, бързо му създава име на „различен диджей” на лондонската клубна сцена. За краткото време, през което ръководи лейбъла (заедно с Eddie Piller) спомага за появата на банди като Brand New Heavies, Jamiroquai, Corduroy и James Taylor Quartet. Следва предложение от Mercury records, за създаването на нов съб-лейбъл – Tolkin’ Loud. Името на лейбъла е взаимствано от вечерите, които Gilles Peterson прави в луба Dingwalls, озаглавени “Talkin’ loud and saying something”. Лейбълът се превръща в дом на много от големите есид джаз банди като Young Disciples, Incognito, The Roots, Galliano и United Future Organization. В края на 90-те, когато стилът „есид джаз” сериозно се комерсиализира и размива, Gilles дава път на новите стилове „дръм’ен’бейс” (и по късно „броукън бийт”), като благодарение на Talkin’ Loud на бял свят се появяват албумите на MJ Cole, Roni Size и 4 Hero.
За 20 годин освен всичко това Gilles Peterson e издал и над 50 компилации, за лейбъли като Blue Note, Impulse!, Universal, Ether, BGP и Fania. В момента той е собственик на независимия лейбъл “Brownswood Recordings”, за който продуцира поредица от компилации, представящи съвсем нови артисти като Ben Westbeech, Jose James, Elan Mehler Quartet и The Heritage Orchestra. Не по-малко интересна е и кариерата му на радио водещ. След поредица от нелегални радио станции, в които той представя музикалните си пристрастия, в средата на 80-те създава авторски предавания последователно в Jazz FM London и KISS FM, за да се стигне до поканата от BBC Radio 1, където и до днес Gilles Peterson води превърналото с годините се в култово предаване “Worldwide”. Почти няма музикант или крупа от съвремената клубна сцена, в чиято музика да има груув, които да не са звучали в “Worldwide”. Благодарение на съпортата, който Gilles оказва на съвремените независими лейбъла, световна известност придобиват имена като Jazzanova, Zero 7, Cinematic Orchestra и още много други.
1. Повече от 20 години си в музикалния бизнес като радио водещ, продуцент, диджей и шеф на музикални компании. Какви са преимуществата във всяка една от тези позиции и какви са недостатъците, ако има такива?
Винаги съм смятал, че различните задължения, които имам, се допълват. Изявите ми като диджей спомагат за развитието на радио предаването, което пък от своя страна ми помага в откриването на нови таланти за звукозаписната ми компания.
2. До сега си издал компилации с музика от Бразилия, Африка, Америка и Япония. Коя е следващата дестинация?
Скоро заминавам за Куба, където ще раборя с Роберто Фонсека (Roberto Fonseca) върху следващия ми проект.
3. Имал си възможност през всичките тези години като радио видещ да се срещнеш с много музиканти и продуценти и да ги представиш в предаването си. Защо според теб за младите артисти в момента е много важно да прозвучат в „Worldwide”?
Мисля, че през изминалите 20 години съм изградил аудитория, която наистина харесва разнородния тип музика. Затова в радио предаването „Wordwide” намират място много нови артисти.
4. Чувал съм че имаш цяла къща пълна с плочи. Има ли в колекцията ти плочи, които са в лошо състояние, но държиш на тях, защото са оригинална преса или защото просто ти харесва обложката? Понякога в предаването, говорейки за някое старо издание, споделяш, че не можеш да откриеш плочата. Трудно ли се подрежда такава голяма колекция? Всъщност знаеш ли точно колко плочи имаш?
Труден въпрос! Фонотеката ми е в голям хаос. Наистина обичам музиката си, но все пак да не забравяме, че ежедневно я използвам, така че това не е музей. Притежавам около 50 000 плочи. В момента продавам къщата, в която се помещава цялата ми музика. Не мога да си представя момента, когато ще трябва да пренеса всичко!
5. Разбрах, че Snowboy е звършил книга с интервюта, озаглавена “From Jazz Funk and Fusion to Acid Jazz”, която се очаква на пазара всеки момент. Всъщност през годините ти си пускал в предаването повечето от артистите, за които става дума в тази книга. Мислил ли си, самият ти да събереш в книга интервютата, коиото си правил за радио-предаването?
В момента работя върху издаването на книга, също така през юли ще се появи издание, оформено изцяло от обложки на плочи за лондонския лейбъл Soul Jazz. Имам прекалено много истории за разказване.
6. Смяташ ли, че добрият диджей в наши дни, трябва да пуска основно онези парчета, които са на върха в момента?
Определно не – наистина обаче трябва да обичаш това, което правиш.
7. Като диджей в сетовете си ти смесваш много и различни парчета, като често сменяш стиловете и темпото. Какво е мнението ти за онези диджей, чиито сетове са само в един стил?
Много се радвам за тях. Мисля, че могат да се справят страхотно! Миналата седмица имах участие с Ramadanman, който направи диджей сет изцяло в стила дъбстеп. Беше невероятен! Хората, които пускат един и същ стил музика, са ми любими, защото винаги трябва да се справят с ограничен ресурс музика, с който разполагат.
8. Работиш предимно с дискове в момента по партитата, на които пускаш. Има ли според теб, е бъдеще виниловата плоча, след появата на технологии като Serrato и налагането на дидгиталния даунлоуд?
Все още пускам винилови плочи, просто защото не мога да намеря начин плочите ми да звучат еднакво добре и на компакт диск. Наистина харесвам дигиталната система за пускане Serrato, но мисля че ще ми отнеме много време да си категоризирам музиката, за да мога да използвам тази технология.
9. Каква според теб е ролята на независимите звукозаписни компании в глобалната музикална индустрия в наши дни?
В момента мисля, че трябва да подкрепим всяка звукозаписна компания, защото повечето от тях работят на загуба.
10. Разкажи ни малко за лейбъла, който ръководиш в момента – “Brownswood”. Какво да очакваме в близко бъдеще?
Лейбълът ми Brownswood се развива доста добре. Предстои издването на новия албум на Jose James през септемери, последван от компилация с кубинска музика. Четвъртата серия на „Brownswood Bubblers” ще излезе през юли. Освен това, съвсем скоро завършиx компилацията „Brazilika”, която ще излезе за Far Out Records. Също така работя върху издание, посветено на класическия италиански джаз – “Best Of Horo”.
11. Имаше времена (в края на 20 и началото на 21 век), когато диджеите доминираха на световната клубна сцена. Но не мислиш ли че през последните 5-6 години се усеща засилен интерес към концертите с живи групи?
Живата музика наистина се завръща! Имаме нужда от нея. Диджеите не трябва да заемат толкова голяма част от клубната сцена.
12. В интернет пространството е пълно със сайтове, форуми и блогове, в които се обсъжда музиката, която звучи в твоето предаване. Смяташ ли, че интернет помага в популяризирането на новата музика? Какво мислиш за тегленето на музика (легално и нелегално)?
Според мен, няма нищо лошо в това. Най-важното е да накараме хората да говорят за тази музика. Децата трябва все някак да се запознаят с музиката – легално или нелегално – няма значение как. Важно е накрая резултатът да е положителен.
13. Свириш ли на някакъв музикален инструмент?
Не.
14. Редовно каниш групи в Maida Vale Studios, които записват концертни версии специално за твоето предаване. Вече издаде една двойна компилация с най-доброто от тези сешъни, но мислил ли си да издадеш на отделни дискове пулните концерти, както преди години правеше John Peel?
Не – прекалено много стрес е да накараш всички – BBC, звукозаписните лейбъли, мениджърите и изпълнителите – да се съгласят. А и тези записи не се продават особено добре. Срамота, защото наистина имам някои много добри неща!
15. Миналата година легендарни радио водещи като Patrick Forge (Cosmic Jam Radioshow) и Russ Dewbury (Nu Jazz Spetrum Radioshow) решиха да приключат с кариерата си на водещи и напуснаха Великобритания, търсейки по-спокойни и усамотени кътчета по света. С всички ангажименти, които имаш в момента (радиото, лейбъла и фестивалните участия) понякога не ти ли се иска да се откажеш от този начин на живот?
Понякога на всеки му се приисква да се занимава с нещо друго, но на мен – все още не…
