Loading ...“Казвам се Тимо Ласи – саксофонист и джаз-композитор” – така започва трейлъра, посветен на новия албум на Lassy – “Round Two” (Ricky Tick) 2009.
На онези от вас, които харесват ню-джаз звученето той е известен още от 2004-2005, когато на пазара се появяват последователно четирите десет инчови сингъла и дебютният дългосвирещ албум на финландската формация The Five Corners Quintet. Тогава малкият финландски лейбъл Ricky Tick Records влиза в полезрението на големите диджей и радиоводещи като Gilles Peterson, Russ Dewbury, Pete Isaak, Craig Charles, 7 Samurai, Nicola Conte и момчетата от Jazzanova.
Ако трябва да сме честни квинтетът получава „летящ старт” в радио ефира, защото в основата му стоят музиканти от друга много голяма финландска формация (Nuspirit Helsinki), но това вече е тема на друга статия, друг път. Важното за нас сега е, че сред основателите на The Five Corners Quintet са тромпетистът Jukka Eskola и саксофонистът Timo Lassy. След безспорния комерсиален успех на албум “Chasin’ the Jazz Gone By” 2005, (продаден в над 50 000 копия), тези двама музиканта набират смелост и започват да реализират солови проекти. Така през 2006 на пазара се появява първия дванадесет инчов сингъл на Lassy – “African Rumble”. Ето ви и едно концертно изпълнение на темата:
Timo Lassy Band: ‘African Rumble’ live at Jazz Heat Bongo Beat 14.11.09 from Ricky-Tick Records on Vimeo.
Следващата година се появява и втория сингъл “The Call/Sweet Spot”, скоро последван и от първия дългосвирещ албум на саксофониста – “The Soul & Jazz of Timo Lassy”. Критиката сравнява стила му на свирене с този на имена като Willis Jackson и Pharoah Sanders,но това не е достатъчно, за да добиете вярна представа. За разлика от The Five Corners Quintet, чиито теми звучат по скандинавски студено и меланхонично на моменти, понякога агресивно в партиите на брас секцията и като цяло напомнят за албумите на Clarke-Boland Big Band за MPS Records, сoловите проекти на Timo Lassy предлагат парчета с доста по-бодро настроение, напопмящо за класическите хард боп проекти на имена като Horace Silver, Art Blakey , Lee Morgan и Joe Henderson.
Затова и става неизбежно сравнението между творчеството на Lassy и това на имена като Nicola Conte и Gerardo Frisina, въпреки че саксофонистът умишлено бяга от боса нова и латино ритмите. В записите и на двата албума на The Five Corners Quintet участие взима легендарния джаз вокалист Mark Murphy. Неговото влияние върху няколо поколения джаз музиканти е безспорно и може би имено участието в записите му с квинтета, кара Lassy да включи във втория си албум две теми с гост вокалист. Едва ли има по-правилен избор от Jose James.
Достатъчно е да чуете пилотния сингъл “The More I Look at You (feat. José James) / Ya Dig (inst.)”, за да се убедите в това. Гласът на James е в пълна симбиоза с тембъра на саксофона на Lassy, а парчето сякаш е аранжирано от Nicola Conte, с който пвевцът вече е работил предишната година. Двамата записват още една тема заедно “ Ya Dig” суинг парче, в което самият Jose James звучи като Mark Murphy. Две от другите парчета в албума “Round Two” 2009 са в характерния ню-джаз стил (боса ритъм, фънки акорди на пианото и доминираща брас секция с много солови партии). Това са “Shifting Winds” и “Backyard Puma”. Ето ви едната от тях в концертно изпълнение:
Timo Lassy Band: ‘Shifting Winds’ live at Jazz Heat Bongo Beat 14.11.09 from Ricky-Tick Records on Vimeo.
Баладата с главно “Б” в албума е озаглавена “Some Love” и много напомня за късното звучене на саксовониста Joe Henderson. Останалите теми в “Round Two” съчетават груви ритъм с афро елементи (“Deeper Into”) и биг бенд суинг аранжименти в стила на Quincy Jones и Duke Ellington (“Buzz Beater Stomp”, “Fooling Roseta”).
Ами накрая не ми остава нищо друго, освен да ви пусна самото филмче, в което Timo Lassy разказва за новия си албум. Приятно гледане … и слушане.
“Казвам се Тимо Ласи – саксофонист и джаз-композитор” – така започва трйлъра, посветен на новия албум на Lassy – “Round Two”(Ricky Tick) 2010.
На онези от вас, които харесват ню-джаз звученето той е известен още от 2004-2005, когато на пазара се появяват последователно четирите десет инчови сингъла и дебютният дългосвирещ албум на финландската формация The Fife Corners Quintet. Тогава малкият финландски лейбъл Ricky Tick Records влиза в полезрението на големите диджей и радиоводещи като Gilles Peterson, Russ Dewbury, Pete Isaak, Craig Charles, 7 Samurai, Nicola Conte и момчетата от Jazzanova. Ако трябва да сме честни квинтетът получава „летящ старт” в радио ефира, защото в основата му стоят музиканти от друга много голяма финландска формация (Nuspirit Helsinki), но това вече е тема на друга статия, друг път. Важното за нас сега е, че сред основателите на The Five Corners Quintet са тромпетистът Jukka Eskola и саксофонистът Timo Lassy. След безспорния комерсиален успех на албум “Chasin’ the Jazz Gone By” 2005, (продаден в над 50 000 копия), тези двама музиканта набират смелост и започват да реализират солови проекти. Така през 2006 на пазара се появява първия дванадесет инчов сингъл на Lassy – “African Rumble”. Ето ви и едно концертно изпълнение на темата:
Следващата година се появява и втория сингъл “The Call/Sweet Spot”, скоро последван и от първия дългосвирещ албум на саксофониста – “The Soul & Jazz of Timo Lassy”. Критиката сравнява стила му на свирене с този на имена като Willis Jackson и Pharoah Sanders, но това не е достатъчно, за да добиете вярна представа. За разлика от The Five Corners Quintet, чиито теми звучат по скандинавски студено и меланхонично на моменти, понякога агресивно в партиите на брас секцията и като цяло напомнят за албумите на Clarke-Boland Big Band за MPS Records, сoловите проекти на Timo Lassy предлагат парчета с доста по-бодро настроение, напопмящо за класическите хард боп проекти на имена като Horace Silver, Art Blakey , Lee Morgan и Joe Henderson. Затова и става неизбежно сравнението между творчеството на Lassy и това на имена като Nicola Conte и Gerardo Frisina, въпреки че саксофонистът умишлено бяга от боса нова и латино ритмите.
В записите и на двата албума на The Five Corners Quintet участие взима легендарния джаз вокалист Mark Murphy. Неговото влияние върху няколо поколения джаз музиканти е безспорно и може би имено участието в записите му с квинтета, кара Lassy да включи във втория си албум две теми с гост вокалист. Едва ли има по-правилен избор от Jose James. Достатъчно е да чуете пилотния сингъл “The More I Look at You (ft. José James) / Ya Dig (inst.)”, за да се убедите в това. Гласът на James е в пълна симбиоза с тембъра на саксофона на Lassy, а парчето сякаш е аранжирано от Nicola Conte, с който пвевцът вече е работил предишната година. Двамата записват още една тема заедно “ Ya Dig” суинг парче, в което самият Jose James звучи като Mark Murphy. Две от другите парчета в албума “Round Two” 2009 са в характерния ню-джаз стил (боса ритъм, фънки акорди на пианото и доминираща брас секция с много солови партии). Това са “Shifting Winds” и “Backyard Puma”. Ето ви едната от тях в концертно изпълнение:
Баладата с главно “Б” в албума е озаглавена “Some Love” и много напомня за късното звучене на саксовониста Joe Henderson. Останалите теми в “Round Two” съчетават груви ритъм с афро елементи (“Deeper Into”) и биг бенд суинг аранжименти в стила на Quincy Jones и Duke Ellington (“Buzz Beater Stomp”, “Fooling Roseta”).
Timo Lassy – Round Two from Ricky-Tick Records on Vimeo.
Досю Амуджев
Add to Tweeter | 
Add to Facebook
Tags: brownswood recordings, dossiu amudjev, groovy sessions, jose james, jukka eskola, new album, ricky tick records, single, the five corners quintet, timo lassy, timo lassy - round two